"Животът е сън" Критическа рецензия
- ADMIN
- 2.05
- време за четене: 2 мин.
Jovana Stanković за представянето на "Животът е сън" на 29-ото издание на Арт Трема Фест, Сърбия през март.
29-ото издание на фестивала Art Trema в Рума беше открито със спектакъла „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, режисиран и адаптиран от Дина Маркова и представен от българския Театър ЗОНГ.
Тази философска драма на „испанския Шекспир“ е превърната от младия творчески тандем Дина Маркова и Боян Арсов в извънвремева история за съня - дали един принц, сънува, че е изоставено дете или едно изоставено дете, сънува, че е принц? Драматургичното решение е смело и находчиво: персонажите на Естрея и Росаура напълно отсъстват (и в рамките на тази концепция липсата им изобщо не се усеща), а текстът е преработен така, че да отговаря на търсения сценичен език. Именно този език, изграден от Маркова и Арсов (който отговаря и за движението и хореографията), оформя ясно разпознаваема театрална форма, основана на физическо присъствие и атмосфера.
Спектакълът е потопен в тъмна, почти хорър атмосфера, която звучи още по-силно в камерното пространство на фестивалната сцена на сантиметри от зрителите - сякаш точно такъв формат му подхожда най-добре. Това усещане се подсилва от сценографията и костюмите: сцена, обгърната в дим, черно-бяла визуална среда, начало, изградено чрез пантомима, и музика, която създава усещане за постоянно присъствие на злото. Основен сценичен елемент са стълбите, които непрекъснато променят значението си - ту се превръщат в кулата-затвор, ту в крилете на Сехизмундо - образ на неговата свобода и полет.
Въпреки силното визуално решение и добрия ансамбъл, голямата отговорност в спектакъла пада върху Боян Арсов в ролята на Сехизмундо. Неговото изпълнение е прецизно и силно, като именно чрез пластиката и хореографията текстът става още по-ясен и въздействащ.
Един от най-интересните пластове в представлението е политическият - пророчеството към Басилио, че синът му ще се превърне в тиранин, ако стигне до властта. Затова той го затваря, а по-късно го довежда упоен в двореца, за да види как би управлявал. Така спектакълът надхвърля темата за съня и се превръща в размисъл за злото - може ли то да бъде предотвратено чрез пълна изолация, или винаги намира начин да се прояви. Като контрапункт се появява звукът на арфата, изпълнявана на живо от Ирина Първанова - момент на светлина и надежда.
„Животът е сън“ на Театър ЗОНГ е силно и въздействащо представление за човека, властта, злото и сънищата - тези на Сехизмундо, но и нашите. То оставя след себе си въпроса дали всичко, за което мечтаем, наистина трябва да се превърне в реалност, или има неща, които е по-добре да останат в света на въображението.
Тиранията трябва да бъде спирана, но възможно ли е това, ако изолираш един потенциален тиранин от света, а после го хвърлиш обратно сред хората? По-скоро не. Подобен подход дори може да я провокира - като своеобразно отмъщение на наранен човек. В заключение ще се върна към началната реплика на спектакъла: „Планетата Земя. Европа. Полша. Годината? Без значение.“ Тиранията винаги е една и съща - независимо от мястото, независимо от времето. И може би единственият начин да я преборим, е в съня.
Споделяме също и уловени кадри от участието на "Животът е сън" на фестивала, дело на фотографа Стефан Здравески.
* Участието на „Животът е сън“ на Арт Трема фест, Сърбия е осъществено с финансовата подкрепа на Столична община - Мобилност 2026.
Коментари